Какво е фолклор?

Народното творчество или фолклорът се нарича сборът от всички произведения на един народ. Това са стари творби, чийто автор е отдавна забравен. Народните произведения са предавани през поколение на поколение от уста на уста, без да биват записвани.

Фолклорът е съставен от народна музика (песни и танци), народни приказни, митове, легенди, както и гатанки, пословици и поговорки. Той запазва мъдростта на хората и я предава от по-възрастните на по-младите.

Народното творчество е създадено от хората за хората. То представя бита, ежедневието, труда и вярванията на народа. Затова основна част от фолклора са и традициите и обичаите на хората.

Български фолклор и традиции

Фолклорът носи националната идентичност и българския дух. Той ни връща към корените и към предците ни. Българският фолклор е неизмеримо богат, а българите трябва да го съхраняват и предават към следващите поколения

Традицията е специфично повтарящо се действие на един народ. Това действие е пряко свързано с определени вярвания и виждания за света на съответния народ. Българските традиции са продукт на смесването на езическите и религиозни вярвания на българите.

Традициите и обичаите се извършват най-често на някакви празници или специални дни, т.е. те имат календарна последователност. Различните ритуали имат различни цели и служат за различни неща – например за гонене на демони и зли духове, за здраве, плодородие, почитане на Бог и т.н.

Българските традиции и обичаи са част от българския фолклор. Те се предават от уста на уста и така от Древността са достигнали до наши дни. Това довежда до изгубването на много ритуали във времето, до забравянето и изчезването им.

Ладуване

Ладуването е стар момински обичаи за млади момичета, посветен на предричането коя ще се омъжи първа. Името на ритуала идва от името на богинята на любовта и семейния живот Лада. Младите неомъжени жени се обръщали към богинята с въпроса дали и за кого ще се омъжат.

Ладуването се извършвало на Нова Година, Гергьовден или Еньовден. На празника момичетата трябвало да носят вода в бял котел. Водата се наричала цветна, мълчана или василевска. Момичетата се събирали в една къща и всяка от тях оставяла в съда с вода свое украшение или накит.

Сутринта на другия ден малко момиче, облечено в булчинска рокля, изваждало предметите от водата, а останалите обикаляли около нея с песни за здраве и благоденствие. Вярвало се, през нощта момичето ще сънува бъдещия си мъж.

Мъжка сватба

Мъжката сватба е хумористичен ритуал предназначен за ергените, който трябва вече да се оженят. Разпространен е главно около Търново и се извършва само на високосна година на празника Сирни Заговезни. Какво представлява обичаят „мъжка сватба“?

Мъжката сватба е празненство, което се провежда по същия начин като обикновена сватба, с единствената разлика, че всички участници са мъже. Денят на ритуала започва в дома на „младоженеца“, където се извършва „бръснене“ и „прощаване“ на момъка с родителите му.

След това под съпровода на музика „сватбата“ тръгва към дома на кръстника, където е „булката“ – отново мъж. Там се раздават почерпки и се взима „булката“. Сватбата тръгва към центъра на селото, където се извършва венчавката.

Целта на ритуала е да осмее старите ергени и да ги подкани да вдигнат истинска сватба. А ритуалът вещае здраве, берекет и късмет.

Миша сватба

 В българския фолклор има доста забравени традиции, свързани със сватбата като събитие. Тук, обаче, сватбата не е между хора, а между животни. А целта ѝ е да се изгонят всички гризачи от селото, предпазването на храна и дрехите от мишки и плъхове.

Това определено е един от най-странните обичаи в българския фолклор. Изпълнява се главно от жени, който хващат мъжка и женска мишка и ги „женят“. Мишките младоженци се поставят в кошница, завързват се едно за друго и се женят. Свидетелите на ритуала стават кумове, девери, зълви и т.н.

Краят на обичая е важен. Тогава сватбата се извежда извън селото под звуците на весела музика и младоженците (мишките) се пускат на свобода. Вярвало се, че „венчаните“ гризачи ще бъдат последвани от всички домашни и полски мишки.

Строеж на къща

Българите имали специална традиция и при строежа на нов дом. Вярвало се, че този ритуал предпазвал къщата и хората, който ще живеят в нея.

В деня, определен за започване на строежа, над основите на дома, конкретно там, където ще бъде вратата на къщата, се пренасяло животно в жертва. Животното трябвало да бъде или кокошка, или агне. Жертвата била предадена към злите сили. Ако се заколела кокошка, то кръвта ѝ трябвало да изтече точно на входа, на вратата на къщата. Ако се принасяло в жертва агне, то главата му трябвало да бъде заровена в земята.

Ритуалът се извършвал около 50-теи 60-те години на миналия век. Смятало се, че ако не бъде принесено в жертва животно, първия пристъпил прага на новата къща, ще умре.

Вграждане

В българския фолклор имало наистина жестоки обичаи и традиции. Единият такъв обичаи е вграждането. Тази традиция е описана в баладата „Изворът на белоногата“ на П. Р. Славейков.

Вграждането се правело при строенето на мост или сграда. Вярвало се, че при вграждането на човек в основите на мост или сграда, те ще бъдат здрави. Правело се от майстори, който зазиждали жив човек в основите на моста или сградата, по време на строежа. Майсторите много често се скривали и бутали нищо неподозиращи хора в специална част от съоръжението, предназначена именно за този обичай.

Такава била практиката преди жертвоприношението на животни. В началото наистина се вграждали хора, а след това само техните сенки. А преданията за този ритуал се знаят и до днес.

Това са само малка част от забравените традиции и обичаи в българския фолклор. Голяма част от традициите остаряват,  престават да се практикуват и остават забравени.