На 3 август 2024г. община Гоце Делчев организира традиционния събор в село Попови ливади по повод 121-та годишнина от избухването на Илинденско – Преображенското въстание.
Въстанието от 1903 г. е едно от най-значимите събития в българската национално-освободителната борба. Организирано е и ръководено от Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация (ВМОРО), която е създадена с цел да освободи Македония и Одринско от османска власт и да ги присъедини към България.
Подготовката за него започва през януари 1903 г. като част от членовете на ЦК ВМОРО свикват конгрес в Солун, в който се взема решение да се вдигне повсеместно въстание в Македония и Одринско. То е планирано да се проведе през август 1903 г., като датите са избрани символично – в Битолския вилает, край Илинден на 20 юли (2 август нов стил) за Македония и край Преображение на 6 август (19 август нов стил) за Одринско.
Видните революционери Гоце Делчев, Даме Груев, Пере Тошев и други не присъстват на конгреса, защото са против прибързани военни действия. Самият Гоце Делчев дълго време настоява борбата да се води чрез партизанска война, реализирана чрез постоянни терористични актове, които да не засягат населените места, а да се съсредоточат само върху турски военни и пътни обекти. В крайна сметка всички се подчиняват на решението.
Въстанието избухва в Битолския революционен окръг в Македония на определената датата 2 август 1903, с основни центрове – градовете Крушево, Охрид, Прилеп и Лерин. Там революционерите успяват да освободят няколко села и да обявят Крушевска република, която просъществува само десет дни. В новосъздалата се република се образува и временно правителство, в което влизат представители на трите общности – българи, власи и гъркомани. Равносметката от въстанието в Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевска околии е следната: 19 582 въстаници водят 150 сражения срещу 292 735 турски войници, при обща продължителност на боевете 1146 часа. Загиват или са ранени 747 четници и 3087 турски войници.
В Одринско илинденско-преображенското въстание започва на 19 август, като основните сражения се водят в Странджа планина. Въстаниците успяват да освободят целият район на Странджа, заедно с Черноморския бряг и отново да обявят краткотрайна „Странджанска република.
Според данните на Мемоара на ВМОРО до Великите сили от 1904 г. в Битолския и Одринския революционен окръг са станали 289 сражения, в които вземат участие 26 000 въстаници срещу 350-хилядна войска.
В сраженията загиват 994 въстаници, опожарени са 201 села с малко над 12 000 къщи. Избитите българи са близо 7 500, по-голямата част от които мирно население – деца, жени, стари хора. Останалите без дом, 70 000 души напускат родните си места, като около 30 000 българи от Македония и Одринско бягат в България. Жертвите от турска страна са 5325 войници.
Илинденско-Преображенското въстание е важна част от българската история и символ на стремежа на българския народ към свобода и независимост. Въпреки неуспехът и многото дадени жертви, въстанието вдъхновява бъдещите поколения и остава в паметта на българския народ като пример за героизъм и саможертва.
