Ранни години и семейството
Георги (Гоце) Николов Делчев е роден в гр. Кукуш на 4 февруари 1872г в семейството на Никола и Султана Делчеви. Кукуш в миналото е бил чифлик (голям поземлен имот) на заможен турчин, но с течение на времето се разраснал в по-голямо населено място.
Самата фамилия Делчеви имала поне 200 годишна история в град Кукуш като живите по онези времена си спомняли за дядо Делчо, който е прадядо на Гоце Делчев. Имало дори и легенди за това как дядото – Димитър взел робиня за жена (Мария), която не знаела български, а говорела на Гръцки. От този съюз се родил Никола, бащата на Гоце. Той се жени за Султана от българското село – Морарци. Плод на този брак става пълна къща от 10 деца – 6 дъщери и 4 сина. Гоце Делчев е четвъртото дете и първи син в семейството.
Фамилия Делчеви са в добро материално състояние. Главата на семейството, Никола, притежава къща, дюкян (малък магазин), който отдава под наем, 5-6 декара лозя и 7-8 декара ниви близо до Кукуш. Самия той държи кръчма в Кукуш, която често става и гостилница. Слави се с приготвянето на чеверме.
Никола Делчев е строг и държи на възпитанието и дисциплината на своите деца. Когато се връща вкъщи всяка вечер, децата се строяват и всеки провинил се чака своето наказание, а понякога и бой.
Като най-голям син, Гоце Делчев често помага на баща си в кръчмата, а игрите с другите деца са му били разрешени само когато се готов с уроците или няма друга работа в помощ на родителите си. Другарите му го помнели като най-кроткия, най-мирния и най-милостивия. Лудории не си помислял да прави защото учителите му в Кукуш ще го изпортят веднага на баща му, а можете да си представите какво ще последва.
Гоце Делчев учи в българската екзархийска прогимназия, която е само до трети клас. Учейки в българско училище, Гоце Делчев е недокоснат от влиянието на гърцизма и турцизма. Напротив, у него се зараждат национални чувства. Когато завършва трети клас, младежа желае да продължи образованието си в Солунската гимназия, ала баща му – Бай Никола – го вижда като негов потенциален заместник и някой, на когото да остави кръчмата. За да откаже сина си, Никола го праща чирак в бакалницата (хранителен магазин). Един ден, обаче, Никола вижда Гоце на улицата с две стомни вода. У строгия и честолюбив мъж се прокрадват чувства на мъка и съжаление. Веднага щом се прибира си променя мнението и решава да запише Гоце в Солун, но се оказва, че са изпуснали срока и трябва да изчакат още една година. Гоце Делчев прекарва това време, помагайки на баща си в кръчмата и една зима по късно постъпва в 4 клас в Солун.
Гимназия в Солун
Младият Гоце Делчев учи в Солунско-Българска мъжка гимназия „Св.Св. Кирил и Методий“. Училището има модерни за времето кабинети по физика и химия както и огромна библиотека, въпреки че повечето книги вътре са на руски и френски език. Гоце Делчев се отличава като един сериозен ученик, който не обича да говори празни приказки с другите си съученици. Освен това, той е и сред най-добре говорещите турски език в класа. Съученици на Делчев от миналото разказват, че по-това време класовете са били доста силни, всички деца са били подготвени и ученолюбиви.
Тогава започват и да излизат „Записки по българските въстанията“ на З. Стоянов както и произведенията на Христо Ботев. Смята се, че това допринася за сформиране на вижданията на младия Гоце Делчев и тласъка му към революционната дейност и вярвания. За капак на всичко, един от учителите по литература в Солунската гимназия по онова време е самия Константин Величков. За него се казва:
„Безъ да е македонски революционеръ, К. Величковъ допринесе най-много за революционизиране на учащата се македонска младежь въ Солунъ.“
Гоце Делчев се изявява като един от най-добрите ученици. Той, заедно с двама свои другари, са избрани да получат награда преди завършването на 6 клас в гимназията. Малко след това, Гоце и приятелите му получават писмо от бивш техен съученик, споделящо как може да се запишат като юнкери (курсанти) във Военното училище в София. Само няколко дни са необходими за Делчев за да осъзнае, че това е неговия път и заедно с желаещите другари поемат на път и постъпват през 1891.
Военно Училище
Военното училище е утвърдено през 1878 година. До постъпването на Гоце Делчев, тук са се дипломирали 13 випуска. През 1891г постъпват 200 младежи. Обстановката във военното училище е тежка за много, но за Делчев и другарите му от Солунската Гимназия, условията не са много по различни и те свикват бързо. Много от останалите младежи, които не са свикнали да са далеч от родителите си, отпадат бързо от академията.
В началото на обучението се набляга сериозно на строеви занятия. Гоце Делчев, който в Солун не обръща голямо внимание на физическите дейности, изпитва известни затруднения да подържа нивото на другарите си. Слабите в строевите занятия не се пускат в отпуска. Затова, младия Гоце стои в училището повече от шест месеца преди да бъде освободен.
Класните занятия във военното училище се оказват доста лесни за младия Гоце Делчев, тъй като той е добре подготвен и е минал 6 клас в Солун. Особено се откроява с познания по математика и дори помага на своите другари, изпитващи затруднения.
Тук Гоце Делчев се запознава и с помака Хюсеин Тефиков, когото останалите в училището възприемат като турчин. Тефиков често влиза в разговори с Гоце Делчев на турски, тъй като той е един от малкото, владеейки турския добре. Българинът не съди хората около себе си по тяхното потекло и си спечелва уважението на хора като Хюсеин.
По време на престоя си в училището, Гоце Делчев се убеждава, че прекарвайте време тук, той не помага за освобождението на българите, останали под османски контрол. Войни като него са по-добре да бъдат по македонските земи.
Около един месец преди дипломирането на Гоце и другарите му, в училището се случват интересни събития. Анонимни писма до началника на училището в знак на протест на отлагане на дипломирането на много юнкери довеждат до арестуване на шестима заподозрени, един от които е Гоце Делчев. Всичките шест са изключени от училището, но запазват правото да се завърнат след определено време.
Гоце Делчев никога не са завръща във военното училище. В неговите вени гори огън на борбата. Той е решен да търси алтернативи за освобождаването на сънародниците си по Македонските земи.
Гоце Делчев като революционер
Гоце търси съмишленици за народното дело и съдбата му помага като го събира с Дамян Груев, един от основателите на ВМРО. Двамата толкова си допадат, че решават да учителствуват заедно някъде. Гоце е назначен като учител в Ново село, предградие на град Щип, а Дамян, в самия град.
Делчев е строг учител, подтикващ към искреност към обществото и ближния, дисциплина и отдаденост. Той е готов и за онова „учителство“, което му предстои пред народа. Като част от революционната организация, Гоце Делчев вижда, че с ръста на организацията е необходимо и оръжие за членовете. За това, през зимата на 1894 година, Делчев в селски дрехи пътува до София за да търси съдействие от българската емиграция. В столицата той пристига с проблеми в корема, които ще го мъчат до края на живота му.
През март, 1895г. в София е свикан първия македонски конгрес, който има за цел да създаде официална организация, която ще се занимава с македонския въпрос. Гоце Делчев се притеснява, че този „върховен комитет“ има решителен глас кога да се вдигне въстание и при ежегодно променлив състав на комитета няма гаранция за последователност на вижданията и действията.
Гоце се връща в Щип и продължава дейности за въоръжаване и снабдяване на съмишлениците си. За малко да е заловен от турците, които започват да подозират за контрабанда, но с помощта на ловкия си ум и репутацията на даскал, успява да ги убеди, че няма нищо общо.
През 1896г. Делчев взима участие в Солунския конгрес на ВМОРО, където приема устава, наподобяващ този за официалната организация в София. След това, Гоце приема назначение като учител в Банско, тъй като подозрения към него правят невъзможно завръщането в Щип. Използвайки ситуацията, той обикаля Разложко, Джумайско (Благоевградско) и Неврокопско и създава местни организации в населените места там. Но общинарите в Банско се уплашват от дейността на Делчев и изпращат писмо до неврокопския владика, началник на учителя. Верен на своите виждания и непоколебим в решителността, Гоце Делчев се прощава с учителството и преминава границата в България.
В София, Гоце Делчев се опитва да набави подкрепа под формата на пари и оръжие за революционерите по македонските земи, но е отвратен от дипломацията. Връщайки се в окупираните земи, той взима следното решение. Ще се извършат отвличания на заможни турци с цел търсене на откуп. По този начин ще се набавят пари, а действието ще бъде прикрито като обикновен грабеж. Въпреки първоначален успех със залавянето на младия Назлъм бей, богат син и зет, глупава грешка позволява на турчина да избяга и акцията се проваля, а четата се прощава с откуп от 3000 лири. По това време избухва и Винишката афера, която кара турците да са още по бдителни и жестоки към българите в Македония.
Скоро след това Гоце Делчев е признат за началник на всички чети в Македония. За съжаление, турската власт вече води борба срещу българщината по тези земи, което прави работата на революционерите много трудна. Гоце и другарите му се опитват още веднъж да отвлекат виден турчин и да търсят откуп за него, но въпреки успешното залавяне, пазачът на заложника заспива и той се измъква. Акцията отново се проваля. Решен, че тази практика няма бъдеще, Делчев се завръща в България за да търси отново подкрепа от централния комитет, но не намира такава. В същото време, турците вършеят по македонските земи. Шпиони обикалят селата и следят за бунтовници, а когато открият такива, цялото село е подложено на жестокости. Тези събития опъват нервите на македонците в чужбина. В знак на слабост, български симпатизанти убиват румънеца Стефан Михайляну, публицист, пишеш отрицателни статии за македонското движение и издава организационни тайни. Това обтяга българо-румънските отношения. България е принудена да арестува членовете на централния комитет, а конфликта отвързва ръцете на турския Султан да извърши още по големи жестокости върху българите в Македония.
Членовете на върховния комитет са заменени от временни такива и се достига съгласие между върховния и вътрешния комитет да имат автономност при действията. Но когато се избира постоянен върховен комитет, на негово чело застава Иван Цончев и започват разногласията. Цончев смята, че трябва веднага да се вдигне въстание в македонски и да се търси международен отзвук, докато членовете на вършения комитет заедно с Гоце Делчев предупреждават, че мрежата в Македонско има нужда от разработване и е понесла големи удари от турците.
Въпреки тези разногласия, през 1902 година избухва Горноджумайското въстание, организирано от върховния комитет, без съгласуване с вътрешния. Въстанието се проваля тежко, много регионални революционни комитети са разкрити и разбити от османската власт и натискът върху ВМОРО се засилва. Гоце Делчев продължава да обикаля македонските земи и да създава комитети, да организира революционерите, но работата му става все по трудна и тежка. По време на поредната му обиколка за народното дело, до Гоце Делчев достига информация, че върховния комитет готви ново въстание през май 1903 година. Делчев и другарите му знаят, че хората не са готови и чрез големи усилия успяват да отложат бунта до август.
През март 1903, Гоце Делчев и четата му взривяват железопътния мост на река Ангиста и нанасят щети на турците. След това, Делчев е на път за среща с своите другари от ВМОРО и отсяда за кратко в село Баница. Това кратко ще се окаже завинаги. На сутринта Гоце и дружината му са събудени от една притеснена баба. 1000 турци са влезнали в селото и го претърсват. Начело е Гоцевия познат от военното училище Хюсеин Тефиков. Четата на Гоце се стяга и започва люта престрелка. За последните мигове на Гоце Делчев Пейо Яворов пише:
„С гордо вирната глава и с пламък в очите Гоце повежда малката си дружина срещу неприятеля. Обаче подир минута обсадителите изсипват с викове върху тях градушка от няколкостотин куршума.
– Лягайте! – командува Гоце, като прави същото край една малка пресъхнала речица.
– Раниха ме – обажда се глас измежду момчетата. – Майко, умирам – чуе се по-нататък. – Убиха Димитра – вика трети…
– Кучета! – псува Гоце и гръмва срещу турците. Но преди да затвори, един куршум го шибва в гърдите – и бликва струя гореща кръв…“
“
Смъртта на Гоце Делчев
„– Петнадесет часа – спомня си г. Хаджидимов – турците не посмяха от куршумите ни да приближат нашите убити. Петнадесет часа ний гледахме мъртвия Гоце, приведен сякаш върху гробът на Македония. И петнадесет часа ни се късаха сърцата…
Защото осиротяваше цял народ.“
